Feb 14, 2008, 9:32 AM

Звезден дар 

  Poetry » Love
722 0 19
Когато звездите изгряват,
потегляй отново по пътя...
Дано никой не те забрави,
за никого да не си мъртъв...
Изгаснал, заглъхнал, потънал...

Когато звездите те срещат,
със своя едноцветен рисунък,
прелива любов, несломена,
в една обща, разноцветна,
клетка от симбиоза родена.

Когато звездите променят ни,
пристигаме заедно тръгнали...
По същия път, дълъг и гибелен,
с треви и дървета, издигнал се...
Ех, звездни, уханни нощи, пристигайте!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??