Посипано със черна пепел,
лицето ми сега е набраздено,
към гневното небе заоблачено
отправям със ръцете си апел.
Отмий болезнената мъка,
послушай ме поне веднъж,
за щастието като има спънка
ме награди с пороен дъжд.
Един път да нахлуе, мимолетно,
да излекува болка и сълзи,
сърцето да изплува, под небето
да ме обсипе с падащи звезди..