Jan 9, 2018, 3:38 PM

Звезден дъжд 

  Poetry
264 1 6

Посипано със черна пепел,
лицето ми сега е набраздено,
към гневното небе заоблачено
отправям със ръцете си апел.

 

Отмий болезнената мъка,
послушай ме поне веднъж,
за щастието като има спънка
ме награди с пороен дъжд.

 

Един път да нахлуе, мимолетно,
да излекува болка и сълзи,
сърцето да изплува, под небето
да ме обсипе с падащи звезди..

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Малко тъжно, но пък с
    надежден финал. Хубаво е, поздравления, Вики! 🌸
  • Благодаря ви за прекрасните коментари! Топлят ми сърцето!
  • Много хубаво...Пепеляшките често стават принцеси!
  • Викиии... Като Пепеляшка си! С прекрасна, но нуждаеща се от баня душа! Поздрав, мила!
  • Де да можеше дъжда да я отмива...Поздрави, Вики!
  • Поздравления, Виктория! Тъжната ти поезия прелива от чувства. Поздравявам те от все сърце!
Random works
: ??:??