Потърсих звездният експрес,
препъната в среднощните таксита,
нараменена с коси от млечен път,
потеглях устремно по лунната пътека...
Зазиждах същността си по небето.
В лъчи-слънца извайвах си душата,
забравила за болката в сърцето,
прераждах се стократно под дъгата.
Зазвездих, залуних... и залудях
да търся в пътя истините нереални,
от шепа радост, глътка смях
се раждах във илюзии реални. ...