И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни,
залежда се във вените кръвта.
А просто сме за червеи стръвта.
И нищичко от нас не ще остане.
И странно горделиви сме. Велики,
за нас изглеждат людските дела,
черупки кухи - нашите тела,
ще бъдат - щом Творецът ни повика. ...