Притихвам под звездите,
оглеждам се в небето,
съзирам огледалце скрито
да отразява ми сърцето.
Поглеждам аз отвъд тъмата
и съкровени спомени долавям,
животът ми изпъстря се като дъгата
и сянката на миналото изоставам.
Вървя си бавно по вълните
с коси разпуснати, със боси стъпала
и шепот непознат докосва ми сълзите,
повежда ме през лунна светлина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up