Едно небе,
аз всяка нощ поглеждам
и с часове се взирам в мрака.
Понякога
е пълно със звезди,
друг път раздира се от пустота.
И гледам, и си мисля
за оня, вечния,
неразгадан безкрай...
че някъде ти там си вече.
И се докосваме
без сетива, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up