Sep 2, 2021, 7:40 PM

Звезди по пладне 

  Poetry » Humour
1803 2 8

Требе да от,одим бръже у пойето!

Некакве билкаре дадоа ни лек.

Трънье за магаре тражим язе,клета!

Мъж ми па е болен.Треска го тресе!

 

Рекоа ми:-Харно,булка,че го вардиш!

Он ти е другаро,он ти е срама.

Сека заран чаец с трънье,че му вариш.

И че стая бодър - ка у младостта!

 

Еле,на пойето - пек и люта жега...

Треволяк и трънье - има колко щеш.

Сал по-чисто биле требе да набера.

Сите тука фъргат - и боклук,и леш!

 

Канавка не видвам.Все са ламарини!

Пустите мераци - да реват с коли!

Колко гробно време турат да ги сбират...

А отзгоре мигат - ситните звезди.

 

Ем бера,ем гледам.Секаш,че ме викат!

Ех,какво пукливо времето доде!

Да не беш

 

 

е тая селска орисия,

щех да се пилея - негде на море!

 

Сещам се за моя и ми става криво...

Се болнав и сприхав,нема угода.

Белким таа билка манко да го дигне!

Нямам веке сили - работа,деца...

 

Бре,че се убодох!Ка ли ще я вара?

Ако пак се мръщи,ще замахна яз!

Като бито куче има да пролайва...

Сичките болежки ша търчат пред нас!

 

Доста съм мечтала.Хай да са прибирам!

Я,овчар наблизу,вече запладни.

Жадно ми е,гладно,пусто и трънливо...

Пред очи,от жега - гонат са звезди!

 

 

Забележка - жежка:

Туй писмо надиплих

в счупените ритли.

Гледам да го пратя

покрай зарзаватя -

в кошница от село...

Пусто опустело!

Сакам смех да ручам.

Те ви моя случай!

   С поздрави сърдечни :

   булката на Жечко

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво ми стана, толкова е разтоварващо! Давам ти глас!
  • Благодаря за високата оценка,Мария!Понякога вдъхновението изважда от нас неподозирани находки.
  • С тава стихотворение, Марго, ми доказа, че можеш всичко да пишеш и то така, че и на смях да го удариш!
    Браво ти, булка Жечковице!👏♥️😍
  • Благодаря Ви!Радвам се,че съм Ви подарила усмивки и повод за размисъл!
  • Оригинален подход към темата!☺
  • Сега взимам твоя глас и го давам пак на теб! Благодаря ти за усмивката, и за хубавото стихотворение, което си е баш по темата
    "Канавка не видвам.Все са ламарини!
    Пустите мераци - да реват с коли!
    Колко гробно време турат да ги сбират...
    А отзгоре мигат - ситните звезди." Успех, Марги!
  • Така ме развесели, че още се смея
  • Е, буля Жечковице, сполай ти! Толку са хилих, та ми завидеа у село:
    — “Глей кво са а заилила, гаче ли сичко ѝ е наред."
Random works
: ??:??