Дойдох на тоз безкраен свят
за бяло слънце да се боря.
Да видя всеки земен цвят.
С луната вечер да говоря.
И под замръкнало небе
с любов да гледам към звездите.
Да ги разделям две по две
и да ги слагам на очите.
През тях да гледам днес и тук
на пътя си, като пъртина.
Една картина, като звук,
и звук, подобен на картина.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздравления!