Jun 4, 2019, 6:50 AM
Звездичката, останала без име
Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична.
И лесно се римуват той и време.
А обичта е нещо екзотично –
на другите планети забранена.
В иконата на дългата ми памет
търкулва се сълза и още втора.
Което мога, трябва да забравя,
по примера на Бог да не говоря.
Ръката да протегна, тя не стига
до пясъка да си направи замък,
да сложи очила от цветни миди
и рибите от улов да извади.
И колкото да гледам към луната,
залязва тишината ми в покоя,
и слънце ме целува лековато,
а аз за светлината му не моля.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красива емоционална образност!
-
Прекрасен стих, с много дълбок смисъл и емоция! Много ми хареса! Поздравления!
-
Поезията не се пише със знание, а с умение да изваяш сърце за чувствения порой в душата ти, който в края на стихотворението вече тупти пълнокръвно. Ти си една от величините в този сайт, Райне, вярвай на това, което е заложил в теб Творецът!
-
Приказни са мислите ти, наслаждавам се на всяка дума.
-
Хареса ми...
А това, което не знам, е много, много повече от това, което знам. И, колкото повече научава човек, толкова повече допирателната с незнанието се увеличава. Тоест - колкото повече знаеш, толкова повече разбираш, че не знаеш. Както е казал колегата: "Много знание носи много тъга"... -
Мили хора, да не анализираме нещата, които наистина не знам
Каквото и да съм съчетала е било плод на превъзбуден дух . Обещавам, когато се откъсна от прекалено многото си задачи и сметки, с които работя, когато ми остане време да се образовам по темата. Преди години / в 12 клас / учителката ми по литература изпадна в истерия и само че не ме наби като разбра, че няма да следвам българска филология...Човек не бива да съжалява за пропуснатите си избори, но при всички случаи аз може би щях да имам друга съдба и друго развитие.
Нека денят ви е усмихнат и необременен от размисли по особата ми -
В твоите стихотворения не забелязвам неточните рими, защото са органична част от стиха. На правилата също трябва да се гледа критично. Например, за точни рими се считат рими на -я и -а, а за неточни - рими, където има -н и -м. Във фонетиката мекостта се отбелязва с отделен знак j, а -а и -я в римуването се приемат за звуци от един порядък. Това ми звучи нелогично. За мен сонорните -н и -м са напълно заменими в слухово отношение, приличат си дотолкова, че "забранена" и "време" / според мен/ са рими от същия порядък, както "бал" и "бял", например. Аз също не познавам достатъчно добре теорията, имам тройка по "Теория на литературата". Знанията са изключително полезни, но усетът трябва да е на преден план, смятам. Което, пак казвам, не изключва ролята на знанията. Което пък не означава, че ако нямаш достатъчно знания, нямаш и достатъчно добър слух.
-
Аз дори не знам какво е асонансни рими. Ами ако знаех, сигурно щях да прекарвам часове в намиране на най-правилното решение и подбор, щях да правя най-подходящото за звученето...Актът на написване щеше да е нещо като решаване на кръстословица....а аз не мога така- би ми избягало чувството, идеята...аз съм онзи гаврошко в поезията, който сяда до кафето си, пали цигара и не мисли - само написва, това което чувства...към края на цигарата е моментът да разгадая какво съм написала....това е транс....
не искам да подценя публиката.
Искрено се възхищавам на Елица - voda - имам чувството, когато я чета, че така прецизно е гласила римуването си, че дори съм я питала как пише, колко време и пр....
Не е неуважение към публиката...Мисля, че е страх да не загубя нещото, което ме води...
Е, това е- признах си всичко -
Благодаря ти, Краси - ето тук идва моята непоправимост
което може и да е грозно) като спънат кон...Мисля, че не правя компромис със съдържанието и все по-често наблюдавам автори, които се гласят според римите, за сметка на всичко останало. Това може би ще е отличителния ми недъг - неспособността да римувам качествено.
Един автор, при който съм забелязала пълен синхрон при ритъм и съдържание е Владимир Виденов...А аз не го умея това и даже умишлено,
в страх от употребата на банални рими излизам от класическата благозвучност.
Все пак съм любител - драскач, животът ми премина в изучаване на други науки и всичко споделено тук е само излизащо от дълбините на душата ми, без грам познания за видове рими , стилове и пр. Когато maistora коментира нещо, имам чувството, че говори на извънземен език и много се възхищавам....Питам се ако аз знаех толкова и имах такива познания, как ли щях да звуча?!
Пак ви благодаря, че съм част от семейството ви, въпреки моята същност на изразяване -
Аз се изприщвам, като видя талантлив автор да прави компрмиси с римуването или с ритъма. Приемам го, като подценяване на читателите, като несериозно отношение към творчеството. Лилиев, Яворов, Дебелянов, Смирненски..., утвърдени автори, и таланти разбира се, не използват асонансни рими.
-
А за мен тези рими придават пикантност на стиха и разнообразие, ако са употребени от талант. В стихотворенията на Райна не ме дразнят, дразни ме лекия натиск, който усещам, сякаш ме принуждават към нещо, което не ми се иска. Но това си е мое впечатление.
-
Благодаря ти за вниманието и за това, че си спонтанна и искрена! Чест е за мен присъствието ти!
-
Щом ще се учиш, наблегни и на качеството на римите. Слабите рими в класическия стих (като ,"забранена-време", "миди-стига", "памет-забравя" ) са слабост.
-
Имала си късмет, че като "магьосница на думите" не са те пратили на кладата и не са заличили част от таланта ти. Тогава всичко щеше да става "от раз", не както сега. Шегувам се. Аз изгубих част от себе си, не го пожелавам на никого. Дори и на тези, които смятат, че малко е заличено, трябвало е всичко. За мен ти пишеш изключително добре, а недостатъкът, за който споменах, според мен е на характера, а не на поезията. Но се отразява и там. Но това си е мое мнение. Но стихотворенията ти са достойни за публикуване. Има хора, които само могат да си мечтаят за твоето ниво. Аз например винаги научавам нещо ново от теб в поетично отношение.
-
Разбирам те , Мария! И аз имам чувството, че поезията ми е по-декларативна отколкото е необходимо...Малко като лозунгирана ми звучи и на мен. Да, опитвам се да избягам от това и мисля, че един от начините е неспоменаването на чувствата и заменянето на налагането им с детайли, но това се учи и аз се уча - все още не съм отпечатала нито един свой стих никъде - защото съм критична към себе си и не се чувствам готова...Като одъртея още малко и след ен-опити - може и да издокарам нещо дето да ми хареса.Но ви благодаря, че точно в момента, в който се уча, сте до мен!
Още веднъж - благодаря! -
Опитах се да се изразя по-деликатно, но това предполага тълкуване, затова изяснявам: обичаш да "водиш" читателя и да постигаш внушения, но "чувствителните" ми сензори улавят известно "насилие" и налагане на волята си над тази на читателя. Това, което Младен в един от коментарите си под твое стихотворение нарече "повтаряне на мантри". Ако дадеш малко повече свобода на реципиента, ще си един от най-добрите поети в сайта, защото всичко останало го имаш в изобилие. Но това е само моето скромно мнение, не изисквам всички да мислят като мен.
-
Красиво! Но при теб друго не съм и очаквала! Поздрав, Райне!
-
Непредсказуеми са стиховете ти и в това е една от координатните оси на таланта ти!
"Което мога, трябва да забравя, по примера на Бог да не говоря...
И колкото да гледам към луната, залязва тишината ми в покоя,
и слънце ме целува лековато, а аз за светлината му не моля."
Доставяш на читателите си огромна поетична наслада, Райна! А точно в това е смисълът да съществуват поетите и поезията. Поздравявам те за майстроството! -
Благодаря ви, момичета! Вие имате сетива да усещате всяка струна...ценни сте ми!
Благодаря и на теб, Иван- хубав ден да ти се случи! -
Съкровен стих! Поздравления!
-
Както винаги, изключителна сила на внушението, поднесена с образен и оригинален език. Посланията ти са чуваеми дори на клетъчно ниво, Райна. Поздравления.
-
Толкова красота и ефирност има в думите ти, Райне! Благодаря за прекрасната емоция!
-
Благодаря ти, приятелю! Много е скъп прочита ти , заради съпреживяването! Хубави липови дни и на теб!
-
Пак е безкрайна красотата, като мълчанието на Божията воля, отново срещам тъга в очите ти, която извира от душата ти и само тласъка на сърцето ти води въображението ми
на брега на морето, където вълните ни нашепват своята любов!
Райна, приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за хубави летни емоции!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И лесно се римуват той и време.
А обичта е нещо екзотично –
на другите планети забранена.