Звездите на Лора
Никой няма звездите на Лора!
Ако щастие грейне във нея,
с тях венче ще си свие, да свети
със вълшебни искрици на челото,
и ще пръска на всички наоколо.
Та и тъжната ябълка в двора,
ще поиска искрица по клоните.
Никой няма звездите на Лора!
Ако тежка тъга я обгърне,
наметало си прави, та крие
от света своя страх и обидата.
А прегръща под плаща най-свидното
- свойта нежна душичка разбита.
Там я крият и пазят звездите й.
Затова ако видите нощем,
че момиче в небето се взира
и се смее, или пък тъгува...
не мислете, че просто е луда.
Тя е много по-трезва от всички
сериозни и стреснати хора.
Че във свят, съществуващ в кавички,
никой няма звездите на Лора!
© Николай Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, Ники...
-
Ще очакваме 😊
-
Качих по една творба сразлични стил и звучене. Остана едно любовно да представя. Рядко пиша любовни, но... и на мен ми се случва.
Благодаря ви за добрите думи към "...Лора"! Стихчето е писано отдавна, но си е актуално ииии... ще бъде. -
Прекрасен стих! Поздравления!
-
Ники, прекрасна е твоята Лора! И финалът ти е много хубав 👌
-
Поздрав! Всяко момиче е "Лора"! После става жена" Лора". Но, не всяка жена си запазва звездите. Всяка "Лора" си има по един младеж, възхитен от звездите и. Влюбен в тях. Но, не всяка "Лора" съумява да запази през годините до себе си този влюбен младеж. После идват спомени, тъга и съжаления... Но, времете не се обръща назад! Да..... Размисли ме тази твоя Лора!
-
Много красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
