Звездна Любов... 2

Над Бездната, над Хаоса, над Тъмнината

на Космоса и над Селенията Божи

във тази нощ объркана душата

върти се по спирали невъзможни,

на Слънцето да търси ореола

и място да заеме сред звездите:

една от тях, нахакана и гола,

захвърлила парцалите на дните...

А в късна нощ щом Болката те хване

и тъпо те замъчи Самотата

ела при мен, съзвездие да станем:

едно от многото в Мъглявината!...

И стигнем ли до Изгревът вълшебен,

където в огън  Слънцето е къпе-

във него скъпа да потънем с тебе,

в Божественият огън там, достъпен

освен за Богове, но и за влюбени

и младоста тогава, неразумната,

която мислехме отдавна за изгубена:

в Животът ни отново да се втурне ...

... А ако нещо си забравила Прекрасна,

от любовта, с която те подмамих-

ще го разпаля, няма да угасне,

че нежност и любов, засита нямат...

Ще се надсмеем там над Самотата

и опитът й да ни се натрапи,

и ще се справим даже със Съдбата,

и с нейните капризи непохватни...

... Над Бездната, над Хаоса, над  Тъмнината

космична и Селенията божии

да минем скъпа като Слънчев вятър

с желания за обич: неотложени!...

Коста Качев