Следя как сянката ти лека
танцува в звездната трева
посред земята и небето,
между живота и смъртта.
Не стигат думите – танцуваш:
над теб звезди, звезди под теб;
въздушната ти сянка плува
край твоя уморен поет.
Сама танцуваш в нощ прозрачна –
летиш над звездната трева.
Протягам длан, но ти проблясваш
и се разтваряш във нощта.