А лунен лъч се спуска, гали косите ù алено-златни.
В този светъл миг на блян
времето сякаш спира омагьосано.
И розова спирала две тела обгръща,
развива се, в дъжд от рози се превръща....
Тишината сякаш нежно шепне
своята любовна песен.
Две звездни пеперуди сливат се, летят
като копринени листа от златна есен,
небосвода те изпълват
с елегантен танц на своите души
и не спират - вечно те рисуват ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up