Звездна вечер в Южните ширини́
Духнал толкова отдавна
трябва вятърът да спре –
с дъх солен преминал бавно
над вечерното море...
Ще се завърти Земята
по небесния си път –
две звезди във Необята
в две следи ще изгорят...
Те ще очертаят в мрака
пътят ми през Вечността,
там където ме очаква
Чудото на Любовта...
Аз не зная как изглежда,
колко хубава е тя,
но тая́ една надежда –
да я срещна през нощта...
... Може в образ на момиче
по пенливите вълни,
тя към мен сега да тича
с развълнувани гърди...
И́ли пък жена в изящна
възраст на красива страст
и с която най-прекрасна
нощ делил съм вече аз...
... Гледам в у́нес хоризонта
и граничната черта –
гледам, мисля и си спомням
друга вечер и мечта!...
– Беше някъде далече
(днес забравил съм почти!),
но в една подобна вечер –
пак изгаряха звезди...
Беше във едни далечни
екзотични ширини́...
Океанът с дъх на вечност
блъскаше в брега вълни...
И една звезда във мрака
слязла с огнена следа
ме поведе в транс нататък –
в лоното на любовта...
... Беше във един далечен
южен и чаровен бряг –
бях от Любовта отвлечен
под щастлив небесен знак...
А нощта като фантазия,
като сбъднати мечти –
в себе си Страстта опазила
във разкош ме потопи...
... Днес ме обладава не́га
с мисълта за тези дни
във тропическата жега
на онези ширини́...
Времето над мен разпръсва
на забравата праха́,
но във паметта възкръсва –
вече опростен греха.
* * * * * *
... и ако в Живота нещо
има повече от блян,
то е именно, че грешно
не останах вечно там...
16.03.2021.
Едно време в южните ширини́
© Коста Качев All rights reserved.