Apr 28, 2007, 12:45 AM

ЗВЕЗДНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ 

  Poetry
5096 0 16
Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.
Сякаш се докосвам до небето
и сред звездите скитам своя дух...
Ракетния двигател е сърцето
сред блясъка на патешкия пух.
Колко много семена очакват
да се превърнат в слънчеви лъчи,
които догодина ще ме чакат
да ме целуват с звездните очи? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??