valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

ЗВЕЗДНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

• mili4ka_ (Милица Игнатова)

  2007-07-10T19:39:31+03:00
  Слънчогледово
• kasius (Бостан Бостанджиев)

  2007-04-29T00:58:33+03:00
  "разплитащ свойте делнични проблеми
  с достойнство, гордост... Не на колене."
  
  Ако с този стих имаш предвид българския народ в неговото сегашно състояние, трябва да уточниш, че стихотворението е в стил научна фантастика! Поздрави!
  
  
• Незабравима (Кремена Стоева)

  2007-04-28T22:26:19+03:00
  Хубав стих!!!
• LYCKI (Росица Петрова)

  2007-04-28T20:30:51+03:00
  Имаш усет за всичко...дори и за слънчогледите! Поздрав!
• merigold (Мери)

  2007-04-28T18:30:33+03:00
  Слънчогледи и слънца ...красиво! От толкова много светлина ще си потърся слънчевите очила, Вальо!!
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2007-04-28T14:05:24+03:00
  Сигурно съм пристрастна,но всичко което си написал до сега,съвпада с моята философия.За това те аплодирам!
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2007-04-28T10:09:31+03:00
  Очарована съм от красотата в стиха ти, Вальо!
  Поздравявам те!
• Ангар (Ангел Чортов)

  2007-04-28T10:05:12+03:00
  Ех, позлати ме това стихотворение! Толкова да е хубаво!
  Но не навсякъде стихът се лее, тук-там нещо дразни! Защото първият ред на всеки куплет трябва да е от 11 срички, и първото ударение да пада на втората сричка. Но за четири от куплетите първите редове са от по десет срички и ударението пада на първата сричка. А престъпление е такова хубаво стихотворение да се остави недоизпипано!
  Според мен на четири места трябва да се добави по една сричка - на три места по едно "И" и едно "в" да стане "във". Да бъде:
  
  И сякаш се докосвам до небето...
  И колко много семена очакват ...
  Във жълтата молитва на полето...
  И аз погледнах бавно там, нагоре...
  
  Освен това според мен двата последни куплета са излишни. Те придават на стихотворението съвсем ненужен религиозен привкус.
  
• zlati_ival (Златка Вълкова)

  2007-04-28T09:29:25+03:00
  В жълтата молитва на полето
  аз истината Божия прозрях:
  Че слънчогледа, гледащ към небето,
  за свойте семена го беше страх.
  
  Толкова смисъл, емоция и красота. Браво, Вальо!
  
  
• Aneta_kz (Анета)

  2007-04-28T09:17:42+03:00
  Еех, Вальo!!!
  Незаменим си!
  Поздрави и от мен!
• Moira (Мойра)

  2007-04-28T08:59:50+03:00
  Чист и ясен стих!
  Отдавна слънчогледите са били вдъхновение за изкуството! Поздрави!
• kity (Людмила Нилсън)

  2007-04-28T08:17:39+03:00
  Една от най-красивите гледки за мен е, когато видя поле от цъфнали слънчогледи! И го видях и в твоя стих, поздрави!
• Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  2007-04-28T07:10:53+03:00
  С нетърпение очаквах да публикуваш този стих!
  Прекрасен е!
  По слънчогледовски светъл и чист!
  Браво!
• svetlanal (Светлана Лажова)

  2007-04-28T03:50:08+03:00
  Звезда си!!!
• laVerde (Мартина)

  2007-04-28T01:24:53+03:00
  Поздрав и от мен!
• Романтик (Христо Костов)

  2007-04-28T01:20:51+03:00
  "Аз погледнах бавно там, нагоре...
  В слънчоглед превърнах се дори...
  На Господ-Бог за всички ще се моля
  да ни превърне в своите звезди..."
  
  Поздрави, Вальо!!! Чудесен стих!!!