Някога броих аз звездите в небето.
Една, две, три,
милион…
до безброй.
И питах ги с вик до небето:
„Как да ви стигна?”
Мълчаливо,
игриво: „Ела!”,
приканваха те.
Опитах с ръчичка,
протегнах се веч,
но небето не стигнах – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up