petya97 (Петя Кънчева)
27 4
May 31, 2014, 12:03 PM

Звездобройка 

  Poetry
5.0 / 1
945 1 1
Някога броих аз звездите в небето.
Една, две, три,
милион…
до безброй.
И питах ги с вик до небето:
„Как да ви стигна?”
Мълчаливо,
игриво: „Ела!”,
приканваха те.
Опитах с ръчичка,
протегнах се веч,
но небето не стигнах – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кънчева All rights reserved.

Random works
  • wola (Гери) Близо до сърцето
    Близо до сърцето
  • Яким (Яким Дянков) Urban
    I am imprisoned in the stupid town. Obsessed of rage I start to suck my fingers. Malicious cars and ...
  • Reddas (Кейтлин А.) Condemned
    In the forest of my dreams... Sleeps the coolest... ray of rays. As I lay on a low-cut down tree I s...
  • Antinormal Reality is music
    Music is a phantom and a muse, it can frighten or amuse. Music is an illusion so real you can't help...

More works »