Звуците на тишината
Тишината с глухи звуци в стаята ми пак връхлита
и обсебва бавно пустия ми свят,
от въздишки неми примка за сърцето ми изплита,
да извикам нямам сили - устните мълчат.
Самотата и през портата заключена минава,
чувам тихите й стъпки покрай мене да отекват,
и невидима дори,аз виждам как се приближава,
как очите й коварни в мрака черен светват.
Гостите неканени в душата се вселиха
и прогониха едничката искра надежда,
бляновете светли с пепел се покриха, ...