О, съзрете изяществото на смъртта,
безмълвен полъх, сурова самота.
Мъртвецът веч почива за вечни времена,
утеха той намира, казва: "сбогом, суета!"
Но чуйте как цигулка тихичко шепти,
звукът безкраен до всяко кътче се простира.
Безнадежден крясък във ушите ми кънти,
сякаш времето завинаги се спира.
Гарван черен със тъгата се надпява,
грачи сякаш предусеща - смърт ще се роди.
Кат едничка роза във жарава
всеки спомен ще да изгори. ...