Звукът на сърцето ти
Мракът бавно изплете тъгата на люлка
и потънах в мълчание лунно.
Тишината направи завивка от вълна.
Самотата превърна се в мълнии.
Страх ме е от небето. И от огъня също.
И по детски се плаша от всичко.
Чувствам сякаш във мен нещо се преобръща
и си сричам сърцето си. Сричам.
Щом те няма, ще трябва да свикна да дишам
този въздух по-гъст от мъглата.
Без любов и животът на бесило прилича
и се впива дълбоко в душата ми.
Ако имаше сила , някой би го затегнал.
Бих събрала в дъха си Планетата.
Само, само да можех глава да облегна
и да чуя звука на сърцето ти.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви за споделената емоция !
-
Много болка в този прекрасен стих.
Поздравления! -
Красиво! 🌼
-
Не си. Ти си агент !
-
Няма страшно.
Искаш да изкараш наяве много скрити емоции,
образите са затова тук.
Абе, аз да не съм психо
аналитик, а?
Хайде, be brave! Не обичам повелително наклонение, но -
Страхлива съм 😁
-
Голям страх, брей.
Хареса ми шрифта.
-
Вълните, Вале..
Знаеш.. -
Дени...
-
Юри, Танче, за а мен е удоволствие , че ви е харесало.
-
Невероятен стих, Дени! Вярно е, че без любов и животът на бесило прилича!
-
Хареса ми!
Щом те няма, ще трябва да свикна да дишам
този въздух по-гъст от мъглата. -
Благодаря, Георги
-
Обесена за душата?
А ми хареса! Днес няма да пародирам. -
Благодаря!
Радвам се, че ви е харесало! -
Красотичка!
-
Красиво.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
