Mar 21, 2007, 5:29 PM

звяр заровен в душата си 

  Poetry
683 0 2
когато ме забрави се превърнах в нещо, което никой не пожела да види, дори ти не поиска да ме зърнеш аз съм звяр заровен в мрака, душата ми замръкна в тъмнина сърцето ми, дявола в казана го вари станах роб на твоята любов, станах роб на дяволско сърце, станах роб на дявол в ангелски дрехи и очи ти си в ада на колелото и ме возиш към казана. колкото приближаваме, толкова сърцето ми се подпалва, докато накрая не се запали пристъпи към мен с огнена ръка, за да отмъкнеш сърцето ми когато те усетих в мен, не усетих как сърцето ми бие тогава осъзнах че то е станало на въглен това беше невиждана нежна несправедливост, да отмъкнеш сърцето ми като го завладя от любов отново

© Жицата All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • еми са обожателки
    не явно съм сгрешил
  • "...когато ме забрави ...
    дори любимата ми не иска да ме погледне"
    Май прероих две любими.
Random works
: ??:??