Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа
трептяха всички ангели с крила,
когато отлетяха с остър писък
и влезе като лятна буря – Тя.
Предчувствам, че беля ще ми сервира.
От приказка на приказка…Тегло.
Пинокио ме „цака с топла бира“.
Джуджетата осиновихме до едно. ...