valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Feb 21, 2007, 7:57 AM

ЗЮМБЮЛНО СИНЬО СПОКОЙСТВИЕ 

  Poetry
649 0 10

В този цвят - спокоен, дълготраен,

със аромат на мека тишина,

от Бог за теб единствено създаден -

се моли достолепната жена.

 

Сякаш като с пламъчета сини

страстта разстила нежния воал.

Поглъща ме - а няма и причина,

щом дишам със любов да бъда цял.

 

С чувства ще те галя, за да мога

да пия от недрата на плътта,

за да усетиш моят огън,

запален от сълза на радостта.

 

Зюмбюлче мое - дъх на боговете,

във мене ще разтикаш самотата!

Какво не може пролетното цвете,

родено от смеха на топлината?

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • КАКВО НЕ МОЖЕш ТИ?
  • Ухание от чувства ...

    Поздрав и усмивка.
  • Подарявам ти цял букет зюмбюли...
  • Много си романтичен бе Вальо, ама много!
  • Едно от любимите ми цветя-нежно, ухаещо...
    Поздрави, Вальо, желая ти един приятен зюмбюлено син ден!
  • Чудесен е стиха ти, Вальо!!! Поздрави!!!
  • Това е наистина, запомнящо!!!

    Много ми хареса!
  • Зюмбюлче мое - дъх на боговете,
    във мене ще разтикаш самотата!
    Какво не може пролетното цвете,
    родено от смеха на топлината?
    * * *
    Каква нежност! Очарователен стих!
  • ведрост и радост лъхат оттук
    просто се усеща аромата
  • "Какво не може пролетното цвете,

    родено от смеха на топлината?"

    И утрото е зюмбюлено и синьо със стиха ти!
    "запален от сълза на радостта."- такъв огън е слънчев и топъл!!!




Random works
: ??:??