Magnoliya
Selected works
11 results
"Навън вали. Толкова силно вали! Имам чувството, че дъждовните капки ще пробият черепа ми и ще наводнят съзнанието ми... Евакуация на чувствата и мислите!... Стоя до прозореца и не откъсвам очи от бурята навън. Странно! Колко много природната стихия прилича на опустошената ми душа – изпочупени стъкл ...
1292
5
2
Зомбита… Живи мъртъвци… Хора без душа…
Всеки ден се срещам с тях. Всеки ден се вглеждам в техния празен поглед. Да, точната дума е „празен”. Няма я онази искрица, която да напомня, че са живи. Да, те са живи мъртъвци бездушни движещи се същества. Не мислят. Не чувстват. А дали някога преди са чувств ...
Всеки ден се срещам с тях. Всеки ден се вглеждам в техния празен поглед. Да, точната дума е „празен”. Няма я онази искрица, която да напомня, че са живи. Да, те са живи мъртъвци бездушни движещи се същества. Не мислят. Не чувстват. А дали някога преди са чувств ...
2328
2
10
Нуждае ли се от спасение днес човекът? От какво трябва да се спасим? От безчувствието на двадесети век? Или от безразумността на съвременния човек?
Разумът е това, което ни отличава от животните. Човекът е мислещо и разумно същество. А животните действат инстинктивно, първосигнално.
В днешно време р ...
Разумът е това, което ни отличава от животните. Човекът е мислещо и разумно същество. А животните действат инстинктивно, първосигнално.
В днешно време р ...
10031
1
4
Мразя нощите, в които си лягам в дванайсет и стоя будна до шест. Просто не мога да заспя.
Тогава наблюдавам нощните пеперуди, танцуващи своя последен танц... Танцът на смъртта - около светлината на уличната лампа. Красиви са! И глупави...
Толкова е тъмно... и студено. По ирония на съдбата тази нощ н ...
Тогава наблюдавам нощните пеперуди, танцуващи своя последен танц... Танцът на смъртта - около светлината на уличната лампа. Красиви са! И глупави...
Толкова е тъмно... и студено. По ирония на съдбата тази нощ н ...
4026
11
Летя. Летя в безоблачното небе. Летя като птица. Не, аз се нося в небето по-бързо от птицата, но не и толкова грациозно и ефирно. Усещам тежестта на времето, сякаш тонове метал са стоварени върху мен.
Колко малки са всички долу. Гледам ги отгоре и ми изглеждат смешни малките им размери. Но знам, че ...
Колко малки са всички долу. Гледам ги отгоре и ми изглеждат смешни малките им размери. Но знам, че ...
1931
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
