Ще ти разкажа приказка. За Нея. Която обичала и мразела живота. Обичала го, защото само в този живот можела да види красотата на истинските неща. А го мразела, защото за един миг същите тези неща изглеждали нереални, далечни и Тя изпитвала страх, че ще ги изгуби. Тя мразела страха, но понякога попадала в мрежите му. Досега винаги се е измъквала. Затова е оцеляла. Не едно и две препятствия е преодоляла. И пак е оцелявала. Въпреки уязвимостта си. Тя е сама. И не е. Защото до Нея е Той. Тя е истинска. И не е. Защото ако беше съвсем истинска, тази приказка щеше да е подписана с Нейното име. Важното е, че пред Него е истинска. И Той, само Той ще разбере, че приказката е за Него. Тя не е живяла в далечно царство. Защото не е принцеса. (А това за мнозина би поставило под съмнение приказното в приказката. Но какво пък – живеем в съвременен свят, няма как нещата да бъдат други). Не е спала 100 – годишен сън. Не е била жертва на злата мащеха и не е нощувала в захарна къща. Но това не Й пречи да ...