- Откъде идваш? - попита момчето.

- Не знам.

- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.

- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...

- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате живота да отговаряте на несъществуващи въпроси.

За момент се замисли, после попита:

- Какво правиш?

- Градя кула от усмивки, искаш ли да ми помогнеш?

Сбърчи вежди сякаш я накара да направи нещо абсолютно непосилно за възможностите ù:

- Добре, само че не знам как.

Той я погледна и се разсмя:

- Не е необходимо много, просто ми подари усмивка.