- **** – викнах аз плахо и не много високо името на момичето, което обичах. Надявах се да се обърне, макар и викът ми да бе неуверен и слаб.
За мое щастие тя се обърна и ме изчака. Когато се обърна, видях красивото й лице, сияещите очи и страстните устни, който бих искал да усетя някой ден! Забързах още повече :
- Здрасти, как си? – попита тя.
- Здрасти, ами, скучно – отвърнах.
- Защо така?
-Ами не знам, цял час ми е така … (ето, още не бях започнал да говоря и обърках думите! Защо съм такова пане!?! – Ден де .. цял ден.)
Очите ми се насочваха само към нейното лице. Исках да й кажа! Исках да й кажа колко много я обичам! Ала нещо ми каза “Още е рано, трябва да се сприятелите повече!”
-Ами... – замалко да го кажа, ала се сдържах – Днес целия ми ден е гаден, много ми се спи, единственото хубаво нещо е, че двойката ми по биология е фалшива и сега имам 6.
- Браво! – усмихна се лекичко – Охх! Днес имам цял ден да уча за класната по литература!
- Охх! Гадно! Че и аз имам едно по геометрия пет ...