Стаята я огряваше сутрешното слънце. В нея беше още по-светло, когато слънцето се отразяваше в белите възглавнички по пода. По стените бяха закачени портрети на неговите предци, извършили геройства и кражби, които бяха давали, но и които бяха грабили с жестокост. В стаята се носеше приятен аромат на праскови от запаленото наргиле, който се усилваше с всяка изминала минута. Странните рисунки, които бяха разпилени на бюрото, я плашеха, но тя продължаваше да ги гледа и да се опита да разбера какво всъщност означаваха. Голи жени, лежащи в средата на стаята. А около тях разпилени възглавници. Жените сякаш умираха изтощени и немощни дори да отпият глътка вода. Всяка една от тях се протягаше към чинията с плодове в последен опит да подхрани свойте жизнени сили.
Колкото по-дълго ги гледаше, в нея все по-дълбоко се зараждаще усещането, че и тя един ден ще бъде върху един лист. Нарисувана от Али, с измъчено лице и ръце, протегнати към последното късче светлина, което би и помогнало да се съживи. ...