Всеки за себе си
Гардия бе пренаселена – неоспорим факт. Когато крепостта бе създадена от онези братя Ибис и Малек Таус, извадили подземните изчадия на повърхността, размерите й бяха напълно достатъчни, за да поберат всички, но сега расата се състоеше от десеторно повече демони, тъй като старите рядко умираха, при това не заради възрастта си, а всеки ден се появяваха някакви нови слабаци, току що превърнати, които искаха свой дом и дял от всичко, което можеше да им предложи вулканичната крепост. И така от задружно общество, търсещо разруха сред глупавите хора, демоните се бяха превърнали в сган. При тях властваше само едно правило: „Всеки за себе си.”
Току-що отблъснал поредния желаещ да завземе къщата му, достолепният Таурус можеше да си поеме глътка наситен с отровни изпарения въздух само за няколко минути. Той знаеше, че нови и нови тълпи прииждат към Гардия. Една група млади лекомислени демони преди седмица бе тръгнала на лов за хора в Холанар. Сигурно но новаците им се струваше за ...