Птици
Седях си на стола в санаториума и гледах през прозореца. Навън видях първо рогът на изобилието, лудоста на хората и красотата на света. Първо погледнах пищно украсените дървета които санитарите бяха накичи по случай празника на санаториума. Видях как масите на двора са натрупани с всевъзможни лакомства, които могат да задоволят най-претенциозният вкус, на най-изтънченият човек. Имаше пилешко, телешко и свинско месо. Вътрешно моето АЗ и МЕН спореха. АЗ искаше да излезе навън и да се потопи в безграничното море на простотията и лудоста на моите колеги - болните. МЕН пък искаше да остане и да размишлява малко за това, което вижда. Както не в един и два случая МЕН взе връх и аз останах и продължих да гледам през прозореца. Какво виждах ВСЪЩНОСТ, какво виждах АЗ и какво виждаше МЕН. Всъщност виждах този рог на изобилието, изсипал се на масите, виждах грижливо окичените дървета и лампичките. АЗ виждах лудоста на хората, доверили се на санитарите и излезли навън. А имаха ли хората избор ...