Не успях да спя добре, отново. Поглеждам часовника и е твърде рано за ставане, но твърде късно за заспиване. Точният момент отново е отминал. Чудя се няколко минути, но все пак ставам. Искам да видя дали букета не е овяхнал, дали няма някое листенце, което да е леко пожълтяло. Но за щастие всичко е наред. Розите са на местата си, така както ги оставих. Мълчаливи и малко тъжни, в средата на масата в кухнята. Натопени в чаша за сок, понеже нямам ваза. Наливам вода в кафеварката, включвам котлона, после аспиратора и паля цигара. Да напиша ли картичка? Но кой прави така, ще е неуместно. Навярно някой ще ми се присмее.
Дали ще го хареса? Знам че е обикновен, просто няколко рози в целуфан.... Но ги избрах пъстри, шарени, харесаха ми. Не исках да са бели, символ на приятелството, нито червени, показващи искрена любов, нито жълти, за топлина, трябваше да има всеки цвят, за да покаже всяко едно чувство. Знам, че е налудничево и много ще кажат че не е добре подбран, няма стил, твърде шарен за та ...