14 Февруари

Част 5: Писмото

"Скъпо момче от сънищата ми, така и не успях да приема факта, че всичко е било просто един сън. Аз все още вярвам в онези топли, кафяви очи, които ме гледаха толкова нежно в онази февруарска вечер. Аз все още се надявам, че един ден пътищата ни отново ще се пресекат и аз ще мога да те прегърна отново. Аз все още съм влюбена в теб и може би винаги ще бъда. Сигурна съм, че ще се срещнем. Може би не днес, може би не утре, но със сигурност ще бъде на някой от следващите 14 Февруари.

Твоя Любов"


Тя сгъна листа и го сложи в пощенския плик. Като че ли вярваше, че той ще получи писмото ú. Когато отиде в пощата, жената, която беше дошла, за да вземе писмата, я погледна учудено и каза:

- Как да взема това писмо, като не знам какъв е адресът?

Любов не отговори нищо, само се усмихна.

- И кой е получателят? Как е името му? - попита жената.

- Там е проблемът - усмихна се тя - той няма име.

- Как така няма име? - удивено попита жената.

- Вижте, имам само една молба към вас - каза момичето.

- И тя е?

- Писмото да стигне до него до 14 февруари - каза Любов и си замина.

- Това момиче се е побъркало - помисли си жената и изхвърли на снега писмото, което Любов беше написала за него.

Не минаха и 5 минути, едно момче с топли, кафяви очи и чаровна усмивка вдигна плика, прибра го в джоба на палтото си и каза:

- Получих го, Любов! А с теб ще се срещнем, сигурна бъди. Може би този ден ще бъде някой от следващите 14 февруари...

КРАЙ...