Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една малка част от мен ти е благодарна за това, че ме научи да обичам истински. Макар и несъзнателно, ти ми помогна да опозная другата част на живота, непознатата за мен, допреди 3 години. Останалата част те проклина, задето обърка живота ми, задето го разпиля като прах и прашинките полетяха в различни посоки. Както и душата ми, която се дели на хиляди части, търсещи теб.
Къде да те намеря? Делят ме километри от мястото, където си ти, но спомените ми са още тук, в сърцето ми. И винаги ще си останат там. Преди любовта ми към теб беше детинска, отначало дори не можех да кажа, че е любов. Но с времето разбрах какво е истинска любов, изпитвайки я към теб. И сега съм тук, далеч от теб. Вече сладката ти у ...