Приятелите ѝ го правеха отдавна, но Лия за първи път се престрашаваше на този зловещ експеримент. Дори решиха да извикат духа на нейния дядо, да е спокойна, че няма да чуе лъжи. През цялото време, докато пръста ѝ беше в движещата се по картона капачка, тя трепереше като лист. Отговорите на въпросите ѝ я увериха, че всичко е истинско, но това не я успокои. А когато капачката започна да се движи бясно и видя изписани изреченията: “Бягай, Лия, ще те наранят! Не са ти приятели!“ започна истерично да се смее.
Пръстите му стискаха все по-силно и вече никакъв въздух не достигаше до дробовете ѝ. С широко отворени очи Лия се взираше умоляващо в най-добрия си приятел, който я бе притиснал до стената, с висящи във въздуха крака. Идваше края.
На зазоряване майката, рошава и уплашена, връхлетя в детската стая заради ужасяващия писък на дъщеря си. Тринадесетгодишната Лия за пореден път сънуваше кошмар и събуждаше всички.
30.04.2023, Ким Джаксън