Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на лоцман, и на капитан. Плуването беше спокойно и моряците се радваха на топлото слънце. Затова когато внезапно от гладкото като тепсия море пред кораба незнайно как се изправи огромна вълна като стена, Алехандро подскочи. Успя умело да приведе кораба, но сърцето му биеше лудо! Никога не му се беше случвало такова нещо през многобройните му плавания. А морето отново стана гладко и тихо. Алехандро се опита да се успокои, разтърка очи, пи вода и докато се чудеше дали наистина се беше случило всичко това, изригна втора огромна вълна и се стовари върху кораба. Алехандро погледна небето – ясно, синьо, нямаше и намек за идваща буря. „Какво се случва, колко пъти съм минавал по този път?” – озадачен ...