Стигнала лодката с вързопа почти до средата на реката, близо до остров Гърла Маре, ама се тресе, сякаш чокоят е уловил гигантска риба.
– Освободи ù главата, но устата не развързвай – заповядал Адриан на слугата си. – Ако викне, ще я чуят, още сме близо. Ще обърне лодката тая инат жена!
Отворил чувала слугата, подала се оттам една рошава женска глава с разплетена златиста коса, а зелените ù очи святкат гневно. Заплеснал се пак чокоят – истинска красавица била пленената, но се овладял след миг и казал строго:
– По-добре спри да се дърпаш, ще обърнеш лодката и ще ни издавиш всичките!
Девойката тръснала великолепната си коса и погледнала сърдито, сякаш казвала: „Нека!“ Значи го разбирала. „Още по-добре, че говори езика ни, по-бързо ще свикне“, си казал чокоят зарадван.
– Нека, ама си още млада, живот има пред теб, деца ще ми родиш!
„За нищо на света!“, блеснали пак зелените очи и почнала да се мята неистово хубавицата, сякаш искала да скочи през борда.
Ударил я чокоят през лицето, а после ...