2
Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Вермахта трудно ще убедиш руснаците, че си един от тях!
- Няма да се повтори, хер оберльойтнант! – младокът видимо се изчерви и започна трескаво да сменя колана си с друг с голяма петолъчка на катарамата.
„Явно положението никак не е розово, щом сме опрели до деца, като този!...“ – невярващо поклати глава офицерът.
© Пер Перикон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, положението им никак не бе розово, особено към края. Успех, Пер, ще се радвам да имам възможността да прочета целия разказ.
-
Страхотно начало, обещава интересна история.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
