“I'm gonna make you, shake you, take you
I'm gonna be the one who breaks you…”
Metallica
2178година, Храмът сред Дървесата –
Мемохан Рис беше толкова стар, че костта му се стриваше, а плътта му бе по-свършена от есенно листо. Само безтрепетният дух, който тлееше в гърдите му, не допускаше идването на смъртта. Все още.
Огънят в олтара се виеше сред синкав блян, почти изгубен в дълбоката и обширна ниша на храмовата стена. Нищите братя бяха напуснали светата обител, bebelos-ът – профанният свят – отново обгърна пречистените им души, без да получи достъп в тях. Ритуалът по съхраняване-мисълта-за-дивата-жена беше укрепил сърцата на Нищите братя и бе превърнал умовете им в нагорещени остриета, споени към хладна ръкохватка.
Мемохан Рис – Светият Нищ – се мержелееше в дъното на Нишата, сам огънят не гаснеше изот неговата сила. Дясната му ръка се пресегна и разрови жарта. Пламъци обгърнаха гладката му длан, плъзнаха се по нея, не успяха да я докоснат и сякаш побързаха да се отдалечат. В основат ...