2 min reading
Понякога трябва да застанеш на ръба на себе си за по – добра видимост
Владислава Тодорова
Светлините от все още отворените магазини се отразяваха в порозорците на преминаващите коли и градски транспорт.
Не знам дали усещането, което създаваха беше коледно или по – скоро носталгично.
Дали тъгувахме по нещо, което е било и което не знаехме ще бъде ли отново или тъпото чувство нямаше нищо общо с наближаващите празници?! ...
Кратките истории почти никога не ми се получаваха.
Това, което беше в дълбините на душата ми и напираше да излезе на повърхността никога не се побираше в няколко изречения. Както не можех и теб да събера в няколко реда, нито да те заключа между някоя запетая, и едно многоточие...
Да пиша за теб е второто ми любимо нещо.
Премигващите на минаващата линейка сини лампи отклониха вниманието ми от така приятните за теб мисли.
За миг се върнах в детството и последната елха, която украсихме. Лампичките, които й закачихме светеха в най – различни цветове и придаваха синкави отб ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up