3:00a.m.
Тялото й реагираше, отговаряше, въпреки че умът й крещеше „НЕ!“...
Няколко бързи почуквания по вратата я събудиха. Тя претича по плочките с босите си крака и отвори:
- Кристиян?- прошепна учудено като видя кой стои пред нея.
Той беше неподвижен, не каза и думичка, просто се взираше в очите й. Сякаш нещо неосезаемо я притискаше, заставяше я да не мърда, студения въздух накара кожата й да настръхне... или не беше само заради това... Погледът му беше съсредоточен, изучаващ, но не я плашеше, напротив- предизвикваше в нея странна възбуда. Това беше възбудата от очакването, застиването в мига преди хищника да скочи... тя прехапа устни... той скочи...
В него бушуваше буря...
Кристиян я избута навътре в коридора, ръката му хвана ханша й и я притисна в стената, тя издиша шумно от удара. С другата си ръка той докосна косите й, плъзна пръстите си по лицето й надолу и докосна долната й устна с едва сдържан животински копнеж. Очите му горяха. Ерън гледаше уплашено без да може да го отблъсн ...