Приказка за къпинчовците, разказана от Додона
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в пропорцията, тя зависи от всеки конкретен човек, ще рече – всеки сам създава своето Дърво и начина, по който гледа на света – за едни материалното има превес, за други – духовното, а при трети между двете има баланс. В мезоскопското пространство…
– Мезо- какво? Мезозойско ли рече, че не чух добре?
– Мезоскопско – значи със средни стойности. Без крайности, златната среда.
– Аз пък реших, че пак Вергилий си е напъхал всезнаещия пръст под короната на Великото дърво и дълбае ли дълбае!
– Пръстът е на Куцулан, защото нокътят е дяволски… Ама кой се намесва най-нетактично и просташки в повествованието? В тази Книга няма диалог между разказвач и слушател, както беше при Златина и леля Русана. Моля да з ...