Глава V
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъщаше. Буцата в гърлото беше голяма. Не знаеше и какво точно изпитва към майка си сега- съжаление, упрек или пък тъга? А баща ѝ толкова години бе мълчал- защо? Защо до сега? Как се пази такава тайна? Не ѝ се искаше да мисли за случилото се от снощи, но от всичко хубаво, само то в момента нахлуваше в главата ѝ.
Дани не издържа. Облече се и излезе. Тръгна към гората. Тъкмо започваше да се развиделява. На моменти тя дори вървеше на зиг-заг. Трудно ѝ беше да осмисли цялото това, всички тези думи, пазени в тайна до сега. „Аз я накарах“- това продължаваше да отеква в съзнанието. Тя побягна- така сякаш стъпалата ѝ се запалиха- все по-бързо и по-бързо, колкото можеше, а Дани можеше много. Изкачи се ...