На входа има некролог. Младо момиче. Била е на 20. Снимката е от абитуриентския й бал, красива, с изтънчена елегантност, с усмивка за живот... Една година от смъртта й.
Това време няма мерило за часовете, дните, минутите. Сякаш е припрян работохолик и не спира дори за обяд, храни се на крак. С такива като Деси. Така се казва момичето. То ще се казва така до края на живота на близките си, миналото не е добре дошло в дома им, убедена съм.
Една година. Аз какво направих през нея? (Май усетих гъдел като от ироничен смях в съзнанието си. Смееше ми се преоценката.)
Като едно от многомилионните живи същества и аз една година съм яла, спала и съм се вливала в движението.
Не ме повишиха на работа, ядовете от там пренесох в дома си, но е неминуемо това. А може и малко да се успокоявам за занемарения си бит. Все отлагах тоя ремонт, пари няма, време няма, подходящи фирми няма. Година няма... О,не! Година има! Мина от изчакването ми за връщане на заема от една приятелка... Днес - утре... В песен се ...