Имало едно време едно джудже. То се казвало Шиконаско.
— Ама че име за джудже?
— Какво пък е това име?
— О-ууу, каква скука!
Полузаспалите слушатели ме гледаха със замрежени погледи: един си почесваше бившата коса на тила, друг зяпаше замечтано една муха, която летеше в забавен каданс, а оная госпожа до вратата си гледаше телефона.
Започнах отново:
— Имало едно джудже, то се казвало Ши-ко-нас-ко. Живеел Шико (така го наричали близките) в далечната страна Мундария. Живеел недобре, ала - и незле. Като се поизучил и поотраснал, започнал да поработва това-онова. Бързо му станало ясно, обаче, че само с двете си ръце далеч не ще да стигне. И започнал да усвоява изкуството на Писахпротяжно. Полека-лека се научил как да работи: с думите, не с ръцете. И разбрал, че по-сладка работа от тая нема.
— Казва се "няма работа"! - поправи ме госпожата до вратата.
— Бе, вас в училище на какво ви учат! Пфу, писатели... - обади се и господина с мухата. Оня с бившата коса беше зает, спеше.
Извиних се и прод ...