Цялата история за Анджела започна преди цели три години, когато тя започна работа в просперираща инвестиционна компания. Още първия ден, когато седна на работно си място го видя. Краката и омекнаха. Той влезе в офиса като мистър вселена. Нарамил сак, с впита тениска, пореше пространството между бюрата сигурен в себе си. Усмивката му беше широка, бяла, чаровна по хлапашки. Котешкото в очите му шареше по „колежките" с ясното съзнание, че им действа. Да, той въздействаше на всички жени. Когато отиде при нея, Анжела усети, че се изчервява и че на челото и пише: „Аз съм новата, поредната, която си пада по теб..."
- Здрасти! - потропа с пръсти по бюрото и. - Разбрах, че компютърът не те слуша?...
Вместо отговор, Анжела се изчерви още повече. Единственото и желание беше да изчезне, по-далеч от него.
- Миличка, би ли се отместила, за да видя какво му има?!
Наместо това, тя просто стисна дръжките на стола си, без да помръдне. Той се наведе над нея. Беше на сантиметри от лицето и. Анджела дишаше ...