40 °
Отдавна бях дете и пиех мляко.
“Защо пия”
“Как да не пия”
“Спирам от днес”
“Извинявай, бях пияна”
Колко пъти изричах тези изречения пред огледалото “themorningafter”. Гледам жълтеникаво- синьото си лице с две червени петна, където би трябвало да са очите ми и не изпитвам нищо друго освен неистово нежелание да избягам от отговора (защото вече го знам, а той носи повече болка от образа в огледалото). Мдааа , в началото е “Защо?” после неусетно е “Защо пак?”и накрая “Защо пък не?”. Преходът е кратък. Към обяд идва и горчивият вкус с примес на пепел и желязо, чувството на презрение към слабостта ти, срамът от думите които си изрекъл, oт глупостите които си направил, от спомена за снизхождението в очите на смаяния таксиметров, от клатушкащата походка с която си стъпвал тежко у дома и още по-зле- навън, изгорените дупки по полата ми, по съдрания ми чорапогащник, загубения ми часовник… Дали това остана след моите 33 години? На 33 знам всичко за което само лекичко подозирах на 16, на 33 с ...