ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Йота, като прегърна ризницата на своя син.
- Това ли е великолепната императрица на Индия?
- Не, Ваше Величество, просто една майка.
- Ако всички майки, на другите войни ридаеха, Индия би се удавила в сълзи! - каза императорът.
- Раздайте пари на бедните, равни на теглото на ризницата.
Императрица Йота се отдалечи, ридаейки.
Четиринадесет години принц Селим се каляваше в битки. Превърна се в победоносен генерал.
................... ...