Aug 29, 2017, 3:25 PM

*** 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
895 0 0
– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на време забавяше темпа на приема на храна, просто забравяше, че го храни ръката на поредната санитарка, която бързаше да си хване рейса в края на смяната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??