Какво ли означаваше „да излезеш навътре“? Пигмеят не уточни, но не беше трудно да се досетиш. Явно имаше друг изход от пещерата, водещ през недрата на платото. И дори не само един, а цели три!
„Вътрешността на къпинчовците е проядена като ементал.“, помисли си Джъд, докато оглеждаше внимателно стените на светилището. Явно Гъделан беше излязъл от някой незабележим проход в скалата, трябваше само да го намери.
Момчето тръгна към стената, най-отдалечена от огъня и одъра му. Беше полуосветена, изпъстрена с ями, бразди и пукнатини, образувани от непрестанно капещата вода. Сенките от пламъка на жертвеника трепкаха, местеха се и меняха формата си, така че беше трудно да разбереш къде има процеп и къде – само игра на светлина и мрак. Една от пукнатините беше почти отвесна и когато Джъд се приближи достатъчно, видя, че краищата ù не съвпадаха – единият беше разположен доста зад другия. Между тях имаше разстояние – достатъчно, за да се промуши едно дванайсетгодишно слабо и жилаво момче. А за Гъд ...