Ето, че отново ти пиша. Най-накрая се реших. Дълго време се разкъсвах, но в крайна сметка мисля, че съм взела правилното решение.
Зная, че може би вече е твърде късно за... всичко. Но не мога да се примиря с мисълта, че времето ще отмие всичко. Ако вече не го е сторило, разбира се.
Аз съм добре. Чуствам се здрава, психически и физически. Добре съм, макар че ми е трудно да го усетя. Всичко се случва около ми като един непрестанен водовъртеж, който завлича със себе си абсолютно всичко. Малко оставаше да отнесе и спомена за теб. Но не го позволих. Отдавна те бях оставила, като в чекмедже, бях те затворила там, за да не можеш да ми напомняш каква бях, а каква станах. Но когато усетих какво може да се случи, се вкопчих в теб и не те пуснах, докато опастността премине. Уви, като че ли още не е преминала.
Много неща се случиха от последното ми писмо насам. И сега, като се обърна назад... всичко е като на филм. Сякаш гледам някакъв блудкав филм, чиято главна героиня е някакво момиче досущ като ...