Миша се обърна наляво. Не можеше да заспи, а вече се съмваше. Беше се въртяла цяла вечер и спомените-за-които-не-искаше-да-си-спомня бяха полепнали по дразнещо нагънатия и чаршаф. Плъзгаха се. Нагоре. По краката и увиваха се около торса и и се сплитаха на моряшки възли около гърлото. Задушаваха я. И да, тя го обичаше. Толкова болезнено много го обичаше, че когато застанеше до някой, който по съмнително стечение на обстоятелствата си припомняше отдавна-забравената-думичка любов, реалността се пропукваше. Пропукваше се с гръмовен тътен. С желание и страст. И от мъничките цепнатини по порцелана изтичаха Желанията. Първични, но искрени - като прозявка. Обичаше го отвътре навън. С белите си дробове. С черния. С корема и накрая със сърцето. Изпушваше го. Изпиваше го. Хранеше се с него и оросяваше крайниците си с Него. Живееше!!!Танцувайки боса и гола по улиците на съдбата си. Същата тази, която ги раздели.(Тогава я намразих. Преди това нямах представа, че съществува. Помогна ми донякъде.)
Ми ...